Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2012 17:05 - Ръчно огнестрелно оръжие по време на "Освободителната война"
Автор: anonymousbulgaricus Категория: История   
Прочетен: 14949 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 22.03.2012 13:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато на трети март или по други поводи слушаме или четем, това което се приказва за Руско-турската война, довела до възстановяване на българската държавност оставаме с впечатлението за гигантски по своя мащаб битки, стотици хиляди жертви. В съвремените ни представи, формирани, най-вече от киното, ръчното огнестрелно оръжие и неговите притежатели, често се представят като хора способни да уцелят муха на хиляда метра или да избият стотици противници с един "Уинчестър" или два револвера в ръка.... От друга страна, четеми и за сблъсъка между двете "изостанали империи", които в арсенала си и спрямо другите държави в Европа и САЩ са изостанали едва ли не на светлинни години и се "пуцат" с кекави кремаклийки или модифицирани "Кранки" (не, че не е имало и такива).

Тези общи заблуди с врмето се задълбочават и създават една неясна почти митологична картина за същността на военните сблъсъци, техните мащаби, жертви и от там и за причините една битка да завърши по един или друг начин, защото е факт, че освен качеството на командването, морално-волевите качества и подготовката на войниците, в една битка съществено отражение може да даде за нейния резултат и използваното оръжие от двете страни.

Всъшност огнестрелното оръжие, особено  ръчното такова, почти до средата на ПСВ е едно от най-неефективните оръжия от гледна точка на брой изстрели-брой убити. Да, през късното средновековие именно различните видове "мускети", унищожават класическото западно рицарство (не битката при Одрин) с неговата тежка кавалерия и вече лети брони, защото едно се оказва, че с малко барут и едно оловно топче и най-тежката и скъпа броня става неуместна. Освен това огнестрелното оръжие, така както някога стремето не води до повишаване на качествата на войниците, а позволява масовизирането на съответния род войски. В единия случай, всеки селяк без особена подготовка и обучение, каквато изисква язденето и битката без стреме, може да се качи на коня и успешно да размахва копие, сабя или да стреля с лък, а във втория случай - и най-некадърния и недъгав даже мъж, че и жена с пушка или пистолет в ръка, могат да свалят най-подготвения и добре "брониран" воин.

Освен това, всички огнестрелни оръжия до световните войни са доста неточни... Не случайно в "мускетарско" време, та чак до след Наполеоновите войни, основната тактика за водене на пушечен бой е карета от по няколко реда войници, които застават един срещу друг и с часове се пушкат - ред по ред, докато ..., е в най-общи линии докато не целнат офицера и войниците му побегнат, или кавалерията пристигне и реши изхода на битката. Руснаците, а и прусаците в тази тактическа формула добавят и бесните атаки "на нож", което превръща собствено битките между тях, за разлика от тези между западните армии до тогава, от една доста димлива и почти естетска дейност, до кървави касапници с хиляди и хиляди жертви, които понякога потрисат и командващите.

Всъшност и през ПСВ основния брой жертви в една война или битки идват не от стрелбата с пушки и пистолети, а от болести - тиф, дизентерия, гангрени и други инфекции, замръзване, недохранване и т.н., от кавалерийски атаки и атаки "на нож", убийства при преследване на противника и от артилерията, която за разлика от лекото огнестрелно оръжие далеч по-бързо повишава своята поразителна сила и ефективност и не случайно в много битки най-важната задача на пехотата е да брани артилерията от чуждата кавалерия.

Статистиката за жертвите от Руско-турската освободителна война напълно се вписва в тази схема. Общо убитите през цялата война и от двете страни не се доближават и до 100 000. Естествено ранените и осакатените са доста повече, а ако не бяха безумните атаки на руснаците при Плевен, техните собствено жертви едва ли щяха да надхвърлят 20 000 души.  Някой може да извади стари цифри със стотици хиляди (те са донякъде верни, защото от гледна точка на военните като броят жертвите, броят ранени и загинали - т.е. хора, които не могат да се бият и са изтеглени от фронта, така че грешката е вярна. Военните историци обаче отделят тези две групи, защото част от втората се възстановява и след войната си стават пълноценни граждани или военно-инвалиди).

И да укротя патриотарските подеми и русофилски подскоци, не искам да умаловажа ничии жертви. Просто това е положението и в тази война и в сходните войни в Европа. Ако попитате всеки българин, изпълнен с патриотични помисли и "патриотично обучение" за сръбско-българската война и страховитите и героични битки и т.н. и му кажете, че убитите от двете страни са под 5000 души, едва ли ще ви повярва, но това е факт. Общо убитите по време на битка българи по време на всичките войни, от Опълчението до ВСВ е под 200 000 души, като повече от половината от тях са жертви на болести или безследно изчезнали.

Всъшност жертвите от кланета и бежанци сред мирното българско население и сред турското население са повече от жертвите дадени от двете армии накуп. След този дълъг увод, нека все пак погледнем с какво са въоръжени воюващите и доколко са изостанали спрямо другите в това отношение. От гледна точка на развитието на ръчното огнестрелно оръжие и начините на негова употреба тази война е важна за цялата военна история и определя тенденциите, които ще се изявят в следващите големи военни конфликти. В битките й са включени 15 различни системи пушки и 7 системи револвери, като мнозина ще се изненадат като разберат, че и двете армии са въоржени по сходен начин, от почти едни и същи доставчици, които работят съвсем професионално, както е модерно сега да се казва, и за двете страни.

Пушка "Снайдър" - английска с отмятащ се блокоз затвор и три до пет нареза на цевта. Конструрирана е през 1865 г. от Джейкъб Снайдер и е на въоръжение в частите на европейските армии на Османската империя. Има я и в корпуса на Осман паша и в Русенския корпус и при Сюлейман паша и Вейсел паша.
image

Пушка "Шапсо", френско производство от 1866 г. с щик. С нея е въоръжено първоначално българското опълчение. Иглата на ударния механизъм дава постоянни дефекти и затова в края на войната е заменена с "Кранки" На въоръжение е във френската армия.

пушка "Бердана" І - на американския конструктур Бердам и подобрена от руските конструктури Горлов и Гуниус, а впоследствие започва и нейно масово производство в Русия. Нейната модификация Бердана 2, отново е конструирана от Бердам и с малки подобрения от руски конструктури, поради липса на капацитет е поръчана за производства в Англия. По време на войната имат 64 000 Бердана 2 в пехотен и кавалерийски вариант, с които са въоръжени елитните гвардейски, гренадирски и стрелкови полкове.
image
Разбира се "Крнка" е най-масовата пушка в руската армия, като е произвеждана или са модифицирани стари пушки на най-различни места, вкл. и в завода на Нобел в Санкт Петърбург и има най-различни клейма на производители. 55% от армията е въоръжена с един от трите вида Кранки - пехотна, казашка и драгунска. image

Както се вижда, войната е до голяма степен изпитателен полигон за американски оръжейни системи и няма как след Берданите да пропуснем и най-известните им марки:

"Ремингтън" - на Джоузеф Ридър с 5 нареза в цевта и въртящ се блоков затвор. 20 000 Ремингтъна са на въоръжение в османската армия в елитния Египетски корпус под командването на престолонаследника Хасан.
image

"Хенри-Уинчестър" - 4 нареза, комбиниран затвор и пълнител от 13 до 17 патрона в зависимост от модела и скорострелност 10 патрона в минута. В два варианта - карабина и пехотна пушка, османската армия разполага с 45 000 Уинчестъра, с които са въоръжени кавалерията, полицията и нередовните черкезки части. Руснаците въоръжават свои част с пленени уинчестъри, но тази пушка не създава традиция в руската армия.
image

"Спрингфилд" - американска модификация на английския Снайдер. Най-дългата пушка по време на войната - на въоръжение е в турската кавалерия и пехота.

"Пибоди" и "Пибоди-Мартин" - американска система, първата с падащ блоков затвор и петле, което отделно се извежда с ръка, на въоръжение в румънската и османска армии. Втората е модификация, при която първоначалния вариант е модифициран от Фредерик Мартин, която я оборудва с вътрешен ударник със спирална пружина. Произвежда се и в САЩ и в Англия, на въоръжение в османската армия, чийто най-голям оръжеен доставчик е манифактурата в гр. Бриджпорт, Кънектикът.
image

"Робъртс" е със затворен блок подобно на "Пибоди" и е на въоръжение в сръбската армия - 35 000 пушки.

"Спенсър" - многозарядна карабина със 7 патронен пълнител в приклада.
Европейското производство освен с масовата за руската армия "Крнка" и неособено надеждната френска "Шапсо" и английската "Снайдър", е представена с още няколко свои достижения за времето си:
"Драйзе", с която е на въоръжение в румънската армия и в пруската армия в Европа, преди обединението на Германия;

Австрийската "Верндл", освен в австрийската пехота е на въоръжение в армията на Черна гора по време на войната

Английската "Карле", усъвършенствана от руския полковник Чагин е приета само в пехотния и вариант и е на въоръжение в руската армия. По време на войната с нея си служат 5 руски дивизии на Кавказкия фронт.

Френската "Гра", която е на база и модификация на "Шаспо" и е на въоръжение във френската армия до 1886 г. и на гръцката армия, както и белгийската "Албини-Брендлин" имат твърде спорадична поява по време на войната, за да може да се говори за тях като значимо оръжие.

Така или иначе, се вижда че и руските и османските сили, а и останалите армии, които се включват във войната са съвсем модерно въоръжени с най-добрите образци на ръчното пехотно оръжие през този период. Вижда се и как тези системи се развиват във времето, кои издъжрат изпитанието на една война и кои се провалят в нея.
Същото е положението и с револверите, които са представени от последния "писък" на модата - френския "Лефоше", "Смит и Уесън, разбира се, австрийския "Раст и Гасер" и "Гасер", също и американския "Пибоди-Мартин".

Така или иначе, войната не е решена от по-добрите или по-лоши качества на руското или османското въоръжение, но предполагам, че на по-любознателните и изкушени от тази тема читатели ще им е любопитен този най-общ поглед върху оръжието, което са носели и с което са се били и двете страни във войната. Естествено, отново се връщам на това, че въпреки подобрените характеристики, като далекобойност, скорострелност, начин на зареждане и т.н. този тип оръжие си остава все още доста неточно и неефективно от гледна точка както на начина на водене на военните действия, така и на съотношение изстреляни патрони-поразени жертви. В крайна сметка, ако може да направим едно много условно и образно сравнение... Ако армията на Сюлейман имаше вместо наличното си свръхмодерно за времето си въоръжение, няколко автомата или автоматични пушки и пистолети, защитата с камъни, дървета и тела и героичните отпори с голи ръце и ножове на българските опълченци нямаше да спасят Шипка и обратно, ако нашите опълченци имаха налични няколко такива оръжия, той едва ли щеше да пробва въобще подобни яростни атаки.

Но, за добро или лошо в историята няма "ако", а това, което е станало е станало. За наше щастие грешките на руския генералитет се оказват направо нищожни на фона на глупостите, които османските паши извършват по време на войната и с това съдбата както на Османската империя,
така и на българите е решена по начина, по който е решена!

Eто, сложих и малко картинки за визуализация:)




Гласувай:
9
0



1. letopisec - Чудесен постинг
28.03.2012 16:56
Чудесен постинг, беше ми интересен...
цитирай
2. anonymousbulgaricus - Благодаря!
28.03.2012 17:52
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anonymousbulgaricus
Категория: История
Прочетен: 293126
Постинги: 27
Коментари: 827
Гласове: 508
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031