Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2012 17:07 - Книжовният език - убиец и съзидател!
Автор: anonymousbulgaricus Категория: История   
Прочетен: 6602 Коментари: 9 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана "В началото бе словото" и го показали на царя и на другите, и на патриарх Йгнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепис коп Климент. Той бил родом българи, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария - това се всичките свети пет учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали го първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора - всички говорят българска или воргарска книга, а не сербска или словенска."

св. Паисий Хилендарски

Защо започвам този пост с подобно заглавие и с този цитат от историята на Паисий...?

Първо искам да отбележа, че това няма да е  изследване на езика или въобще упражнения на тема език от неговата езиковедска страна. Има си наука специализирана, а в тази наука имаме учени, които са на световно ниво или поне сме имали.

Защо тогава езика и то като "убиец" и "съзидател"? Защото езика се възприема и то с право като основен етно определящ фактор и белег на всеки народ или нация в исторически и съвременен план. Но в историческите писания често се борави с понятието "език" доста свободно и превратно (особено във форумните такива), както е обичайно съвременни правила и постулати се връщат и прилагат към отминали времена, говори се за някакви "сродни", "подобни" езици и едва ли не за комуникация надхвърляща мащабите на днешното дигитално време и носители.

Затова и ще разгледаме езика не като средство за предаване на устна и писмена реч, а като фактор в историята на даден етнос, народ или нация...

И понеже не искам да изпадам в многословие съм дал този цитат на Паисий. Извън всякаква дискусия за това кой е Кирил, кой Методий, кой какво и кога е създал като алфабет и език, предлагам на драгите читатели да съсредоточат своето внимание върху втората част от абзаца, която указва събирането на петимата премъдри мъже и съдържанието на тяхното дело. Във всеки учебник по езикознание има доволно много определения за това какво представлява езика и как се образува даден книжовен език.

Но, аз поне по-чиста, проста и ясна дефиниция за това как се прави език не съм чел. Понататък, в историята си Паисий я споменава и доразвива, но нека който желае да прочете и без това малкото книжле, а не само да слуша преразкази за него, за да си направи сам изводите и заключенията за това какво, как и за кого е написал този родоначлик на съвременната българска нация.

И така, взели тези петима мъже и събрали думи, наречия от цялата подвалстна на българите територия и като ги събрали - направили българския език, създали негова книжовна форма и норма (дали е станало точно така, никога няма да разберем, но като се съчетае този преразказ с други сведения и информация, която имаме за управлението на Борис и Симеон, нещата горе долу така ще да са изглеждали).

А със създадавенето на една обща книжовна норма, како се случва, освен позитивния факт, че всички хора намиращи се под нея започват да говорят, а грамотните и да четат и пишат на тази норма и всички започват да се разбират без нуждата от преводачи или водене на сложни жесто-мимически разговори или с посредничеството на някой чужд език.

Казано по друг начин и през негатив - книжовният език убива всички налични езикови форми в територията, премахва до голяма степен диалектните такива и унищожава рано или късно всичко, което остава извън него. Естествено, за да се случи това е необходима силна държавна подкрепа, време, масовост и някаква идеологическа спойка между говорящите го.

Ако се обърнем към конкретно историческите събития в Първото българско царство (но погледнем върху сходни събития и в средновековните Франция и Англия) то какво ще видим. Българската държавност от 9 до началото на 11 век се е разпростряла териториално на почти целия Балкански полуостров, Панония, Влашката низина, Бесарабия и Южна Украйна. Българският църковен диоцез, след отличната дипломация на Борис и съответните спорове между Константинопол и Рим е отделен и афтокефализиран, като към този момент покрива в пълна степен територията на държавата. От своя страна същия този владетел и неговите наследници имат достатъчно икономическа, военна и идеологическа мощ и мотивация, за да доведат до край процеса на унифициране на управляваните от тях хора, обединени под един скиптър, една вяра, една държава и един език.

Точно в противовес на универсалната концепция на ИРИ или на папо-цезаризма на Рим. Този процес, познат като Реформация ще се случи доста векове по-късно в Западна Европа и ще доведе до модерния нацинализъм и създаването на модерните нации.

Но, да се върнем на езика - още десетки години вероятно поколения езиковеди и любители историчари ще изследват задълбочено - първите с право, вторите ненужно, коя дума в българския език от къде е дошла и какво е значела в него. Някои ще твърдят, че половината от езика ни има гръцки думи, нам колко са латински, нам колко тюркски, нам колко "тракийски", добре че няма "хунски", че и там щяхме да се замаем, ирански, славянски и т.н. Всуе, извън чистото езикознание, след създаването на първата книжовна норма на българския език през 9 век, това от историческа гледна точка е напълно безполезно и безсмислено упражнение.

Книжовният език като такъв убива всичко под себе си, а след това в развитието си и разпространението си създава нови диалекти, езикови норми, дори и езици. Да в тях може да има думи, които преди това са принадлежали на други езици, но влезли веднъж в обръщение и станали част от тази книжовна норма то те са присъщи именно на българския език и неговото развитие, а не на предизточниците си.

Баснята за славянското солунско наречие е хубава приказка, както е и указано е "легенда", житийна норма от житията на светци, езикът, който е създаден и приет от българската власт и наложен като български може и да има в основата си някое наречие, но едва ли. Все пак, не бива да забравяме, че този език се създава не от някой осенен свише светия, а продукт на държавна политика. А в държавното управление, както знаем към този период еднакво представени са били и хора от старите български родове и славянски князе и гърци, вероятно и потомци на авари, ако съдим по възстановката на чургубоиля Мостич, може и някои тюрки да са проникнали на високите места във властта. Наред с това и латинския точно в този момент не е чужд, все пак няколко години България е под Римски диоцез, а в българския двор по покръстване и проповед работят римски кардинали и духовници, на своя си собствен език.

Тъй, че в този езиков конгломерат наличен в рамките на българския двор, в който до този момент офицален и дипломатически език е гръцкия не е било трудно да се създаде доволно миксиран и повлиян от тези особености език, който да е застанал и в основата на книжовната норма. След това, държавната прозорливост на българските владетели не стига само до това да си направят един удобен канцеларски език и език за проповед, но отива далеч по-напред - книжовните школи продуцират хиляди обучени на този език четци, писари, проповедници, които да го разпространят из цялата държавна територия, отделя се и необходимото за неговото книжовно разпространение, което е едно огромно икономическо и човешко усилие, при липсата на книгопечатане и поне манифактурно производство на хартия. Колко гори и волове са заминали с тази цел, едва ли някой ще може да ги преброи, но факт е, че българският книжовен език става универсален не само за територията на тогавашна България, но и конкурентен на латинския в Европейски мащаб.

Всъшност се стига до тежкия парадокс - т.н. "триезична догма" включва три езика - еврейски (който поради антисемитизма почти никой не ползва за християнска проповед), латински, който е универсален за целия западен свят до Реформацията и гръцки, който до 9 век е универсален за целия Европейски Изток, Мала Азия и предна Африка. Така, най-потърпевш от това дело се оказва точно гръцкия език. Той е блокиран на юг от арабския и на север от българския, на запад от латинския, а на изток от локалните езици като арменския и грузинския, а в последствие и от тюркските такива.

Загубата, която понася гръцкия език в резултат от създаването на българския го превръща в остатъчен и маргинален европейски език, който поддържа своя живот единствено и само благодарение на нашите южни съседи.

Войната за езиците между българския и латинсикя е далеч по-сложна. Всъшност няма да се изненадам и хич няма да се учудя, ако количеството славянски думи вкарани в българския език не е бил и политически насочен акт, за да се запази близостта между него и езиците, които сега принадлежат към славянската езикова група в противовес на натиска, който римското духовенство и германско оръжие насочват към тях с цел влияние или асимилация.

Естествено, докато българската държава е налична и силна и българския език е защитен и разширява политически своето влияние. Когато я няма, езикът и неговото развитие навън от собствено българската народност остава в ръцете на духовници и владетели на периферни за българската политическа диаспора владетели.

Първата загуби са инкасирани още по времето на самия Борис и западните славянски княжества излизат от сферата на политическо и културно, а и езиково влияние на българите. Същото се случва и днешна Хърватия, макар и по-сложно като процес - през глаголицата към латиницата, а с откъсването на маджарите от българска подчиненост и със създаването на тяхна собствена държава в Панония и приемането на християнството от Рим, виждаме как там българския изчезва, като българското население бива асимилирано и поставено под един нов език, който в последствие ще се превърне в книжовния унгарски. Последните загуби естествено са княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия, където латиниския прави последната си голяма победа на изток, със създаването на нов книжовен език през 19 век, който по същия начин е наложен върху народа северно от Дунав и познат днес като книжовен румънски, а държавата с името Румъния (баснята за романизираните даки е толкова вярна, колкото вярна е баснята за средновековната македонска държава). Естествено този процес го виждаме и сме живи свидетели през последните 60 години на запад от нас.
Книжовният език, също е жив език и търпи развитие, което е обратен процес - разпада се на диалектни форми, в него се вливат нови думи и изрази, влиае се от другите езици и т.н. Когато един такъв език и норма се разпростре над голяма територия и голямо по брой население, което е разделено географски, а и политически, естествено се пораждат и процеси по създаване на съответни производни на него езици. Така както на латинския са производни днешните романски езици, така на българския са производни книжовните езици на сърби, власи, молдовци, бесараби, киевски руснаци, московци, руснаци, а от него са повлияни по един или друг начин всички езици от другата голяма езикова група в Европа - славянската.

Да се върнем за малко и към алфабета. Обикновено, когато се говори за българския език се приема, че той е създаден, заедно със специалния за него алфабет, който изразява звуци и букви, които няма в наличните гръцки и латински. Да приемем, че е така и вероятно е да е така, но все пак не бива да забравяме. Не алфабета създава езика, а езика ползва алфабета като графична система за писане. Т.е. днес виждаме, че романските езици ползват латиница без тя да отговаря на всички особености на локалния език. Нещо повече, виждаме че латиницата се използва и от германските народи (които не са романизирани) и от унгарците, от славянски народи, от турците дори (наложена е от Кемал Ататюрк, след като в началото решава турския да се пише на кирилица, но в последствие отменя това решение), виждаме как се пише и на китайски на латиница и на индийски, на африкански езици и т.н. Т.е., всеки алфабет може да бъде принаден към съответния език с малко повече творчество и въображение или със съвсем козметични промени. Същото се отнася и до българската графема, която наричаме кирилица - както виждаме тя еднакво добре служи на нас, на украинци, руснаци, белорусци, сърби, черногорци, македонци, та дори даже и на монголците, като само политически са причините за това да е по-неразпространена от латиницата или арабската азбука, например.

Разбира се, след почти 500 г. липса на държавност оригиналния български книжовен език се свива и разпада, а влиянието му над околните народи прогресивно намалява, като ще се стигне до парадокса реформираната в Русия кирилица да стане основа за създаването на новобългарската книжовна норма. Така или иначе, чрез делото на възрожденските просветители се създава новия книжовен български език, който чрез разгръщането на най-голямата за времето си образователна мрежа от начални, основни и гимназиални училища (без наличието на собствена държава и министерство на образованието забележете) в Европа през 19 век, този нов книжовен език преодолява вече огромните различие и диалекни форми получили се в рамките на българската диаспора поради липсата на собствена държава и официална книжнина през периода. Така, ако до средата на 19 век за един добружанец е било по-лесно да се разбере с някой шоп на гръцки или турски, а за един трънчанин е практически невъзможно да говори със смолянчанин на роден език, то няколко десетилетия по-късно книжовната норма ще универсализира и унифицира до голяма степен тези езикови различия и ще ни пресъздаде отново като модерна нация. 





Гласувай:
11



1. анонимен - 7893
20.07.2012 18:01
Четох с интерес до думата "алфабет". По-нататък не можах да прэдължа.
цитирай
2. anonymousbulgaricus - Четох с интерес до думата "...
20.07.2012 18:24
анонимен написа:
Четох с интерес до думата "алфабет". По-нататък не можах да прэдължа.

думата ли ви смути или дължината? Малко по-дълго се получи май, аз и други неща имах намерение да пиша, но като видях колко е станало се отказах. То от алфабета натам са само два абзаца и този е пояснителен, а другия финален:)

Благодаря все пак, щом до там съм успял да удържа интереса и това е нещо!

Поздрави!
цитирай
3. marknatan - Путсказванията на мармораналния ...
21.07.2012 04:59
Путсказванията на мармораналния варненски психопат се путминават от ист. анарх. и се примйестват да впичатлят пристрастените към боцманската дришня анонимните im историграфи и летописци обичащи да си ховоряр за хистори смаймуняци

"6.marmorana -Спасибо, Марк Натанич, мне больше нравится мороженное!
19.07 22:41
Атил е възможно скоро и до Титан да стигне. Там може и да има живот. Ти ако искаш, си ближи сладоледа, или търси изчезналия слон, пък аз ще продължавам да се чудя, как възрастни хора разчитат древнобългарски? надписи през съвременни талишки или осетински, защото някое буквено съчетание им напомняло на някаква дума. Вероятно бъдещите историографи по същият начин ще обявят за чист българин бившият PR на Христо Стоичков, със звучното име П. Мафани. А може и за италиански грък да го сметнат."
цитирай
4. anonymousbulgaricus - Подобията и начина на разчитане е ...
21.07.2012 08:11
Подобията и начина на разчитане е най-порочния начин за ползване "разчитане" и за обясняване на исторически процеси. Щото звучало така и приличало на някаква днешна дума от българския не можело да не бъде българско примерно. Като видя - тази дума или израз се "разчита през български и има смисъл само на български" - ми иде да вия, ама тва е полужението!
цитирай
5. d3bep - Винаги съм се чудел едно нещо. Как ...
22.07.2012 14:55
Винаги съм се чудел едно нещо.
Как так се създава език.
Идватр две пияни дядки на по ракия и пишат азбука, хубаво...

И изведнъж пред нас РАЗЦЪФВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК.
Така се оказва на практика, след Киро и Мето ние четем и горе доле разбираме за какво иде реч.

Добре, обаче КЪДЕ Е БИЛ ТОЗИ ЕЗИК ПРЕДИ ТОВА.
Ето на това честно казано нямам отговор.
Българите са пишели на гръцки.
Ами какво от това?
То кирилицата не е много далеч от гръцката и от коптската азбука, както писах преди време.

Кирил и Методии, като са създали азбуката, и езика излиза че са го създали те двамата на по ракийка.
Иначе не панимаю извъобще:
Изведнъж се появява български език разбираем, а със старата азбука никой не се е пробвал да го пише.

Не панимаю. Нещо се не връзва.
Де е бил българският ПРЕДИ Кирил и Методий...?
цитирай
6. anonymousbulgaricus - Ами точно това се опитвам да обясня в ...
22.07.2012 17:57
Ами точно това се опитвам да обясня в този пост. Първо няма равенство между азбука и език. Един език може да ползва която и да е азбука за да създава писменост на него. Въпрос на удобство и политическо решение е.

Езикът като книжовен такъв или стандартен, както е по-коректно или литературен по-често е кабинетно упражнение. Не на кръчма, въпреки че при създаването на "македонския" може да е имало доста водка при създаването му.

Т.е. някой интелектуалец или група интелектуалци по своя воля (така е с новобългарския) или по нечия поръчка сядат и се трудят по създаването на език. Обичайно на запад "стандартния" език най-често се базира на столичното наречие, а при Англия дето има и "висок стил" на това дето са си говорили аристократите от различните краища на страната заедно с върховните архиереи и магнатите.

Затова съм дал и цитата на Паисий - точно така се създава езика и това се случва с предходните диалекти или наличен говорим език. Тия въпросните събират думи, правила, начин на изразяване, правят граматика, речници, превеждат книгите и воала. Ти до тогава може да си вика "от туде", ама в книгата вече пише и в граматика "от другата страна" и като те ограмотят да глаголиш по книжовно му "отуде" вече го няма.

Бил си е тук българския преди Кирил и Методий, но как е изглеждал "столичния" български и по каква причина в официалния книжовен български са влезли тези и онези думи - никога няма да разберем. От делото интелектуално, политическо и образователно на Борис, Симеон, Климент, Наум, Константин Преславски и т.н., та чак до реформата на Патриарх Евтимий, който отново променя българския език и до делото на българските Възрожденци, които създават новобългарсия - всяко действие е решение на съответните интелектуалци и умението им да го наложат над останалата част от народа - т.е. да подменят и прочистят чрез книжовната норма и да унифицират езика.

Гледай румънския - най-добрия пример за създаден и наложен език в ново време.
цитирай
7. d3bep - Добре, ама къде му е еволюцията?...
22.07.2012 20:13
Добре, ама къде му е еволюцията?
малк оабсурдно е да говорим че с "написването на азбуката" българският избухва(както се получава).
Трябва да го е имало преди това.

Поне в имената на хората, на реките, на планините.. Трябваше да го има, а по така насосаната логика - Кирил и Методии смениха гръцкия с български - излиза, че го няма.
Може да е бил селски диалект, вулгар на гръцкия или латинския, но пак трябваше да е останал някъде...
цитирай
8. anonymousbulgaricus - Е, очевидно го е имало и преди това - ...
23.07.2012 09:48
Е, очевидно го е имало и преди това - не са си говорили на гръцки или с жесто мимика. Само дето не знаем какъв е бил микса, от който се е родил вече книжовния български и нормата в езика. Т.е. със сигурност еволюцията е вървяла едновременно с еволюцията в държавния апарат, защото той налага езика. Но това е една вероятност - т.е. имаме канцеларски и външнополитически гръцки, имаме родов (на управляващите български родове) български имаме родов на вече влезлите в елита славянски, готски, тюркски, гръцки и т.н. родове. Това вероятно е създало и по сила на смесени бракове и т.н. някакъв "столичен жаргон" и след това като се е появила и "държавната поръчка", съответните грамотни люде и писмовни са създали книжовния език и понеже те са го създали - това дето е влязло чрез тях и утвърдено от властта и разпрострарено и наложено на населението като език става вече официалния български език.
Същото става да кажем през 1361 мисля беше и с "английския език" - синът и внукът на чиста французойка, а по бащина линия норман Едуард ІІІ хваща там нужната му цифра умни хора и правят "стандартния английски" и го кръщават "английски" - що английски, а не нормански, саксонски, британски или квото там може да ти дойде наум не знаем ама ей на английски е и от там става официален език и се развива вече литературния език и книжовния под него и все е английски.

С румънския е най-чисто като пример - преди създаването му към 20% латински (колкото има във всички неромански езици), сега 71% латински думи и то идващи от новофренски, италиански, корсо и т.н. (явно сред монасите дето го правят е имало и корсиканци) и около 15% български, а е било обратното само 100 г. преди това. И всички румънци си го говорят и хич не им пука, даже измислиха глупаторията за "романизираните дако-готи" слезли от високите части на Карпатите, за целта.

А еволюцията на българския след налагането на книжовната норма си е повече от видима и в бг. и във Влашко и Молдова и Бесарабия и в Сърбия, Украйна и Русия...
цитирай
9. anonymousbulgaricus - Между другото ей сега мернах един ...
27.07.2012 10:20
Между другото ей сега мернах един пост в блога, който представлява изказване на създателя на първата граматика на "македонския език" и той в първо лице, като професионален създател на нов език обяснява точно това, което ти питаш и обсъждаме - давам избран цитат и линк към поста в блога:

"Пред себе имав уште една голема поддршка. Решението на АСНОМ, по кое „се заведуе македонскиот јазик како службен јазик во македонската држава“. Почнав во месец февруари 1945 година, па се сретнав со големи тешкотии, зошто тогаш не беше подготвен Правописот, а се дискутираше и за азбуката. Значи јас почнав да ја пишувам Граматиката пред да се обнароди Правописот, а се дискутираше и за азбуката. Азбуката беше прокламирана на 5 мај 1945 година, а Правописот се обнароди еден месец подоцна - на 7 јуни. Со тоа мојата работа беше олеснета. Од првиот правопис ги видов нормите на нашиот литературен јазик, а ги внесов и термините во мојата Граматика. Меѓутоа, требаше темелно да се проучат нашите форми, да се проучи акцентот, да се проучи употребата и значењето на членот, глаголските времиња и особеностите на глаголите и уште некои не малку значајни работи. Тешкотијата беше во тоа што немав од каде да видам како ќе го сторам тоа; тие нешта беа сосема нови за нашиот јазик. Сепак, во неа доста ми помогна моето познавање на старословенскиот јазик, а и некои изучувања што ги имав за прилепскиот и за битолскиот говор. Конечно, тоа беше јазикот на Кирил и Методиј, на Климент и Наум, јазик што јас го познавав"
http://intelect.blog.bg/politika/2012/07/27/kako-se-sozdade-makedonskiot-literaturen-azik.983169

Та ето имал е същите проблеми - какъв диалект, какви думи, какви правила и т.н. да ползва щото преди него няма нищо и как държавната санкция му решава въпроса и с графемата и с правописа, а познаването на друг език му помага за сглабянето на граматическите правила и... воала имаме език, който е различен от българския и сръбския, убива останалите диалекти и се налага върху всички!


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anonymousbulgaricus
Категория: История
Прочетен: 396938
Постинги: 30
Коментари: 831
Гласове: 518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031