Имената на владетелите са важно нещо и често чрез тях се изразява приемственост и отношение към предходни такива. Погледът върху имената на българските такива, обаче показва известни отклонения от обичайните за периода правила, които будят въпроси и могат да представляват интерес за изследване и интерпретация. Като цяло във всички синхронно съществуващи като време, традиции и ареал на българската държава формирования в Европа се наблюдава тенденция на повтаряемост в имената до степен такава, че да се стигне до превръщането на някои имена в "царски" и с тях да се именува всеки следващ владетел, независимо дали преди това е имал друго светско име.

Две са държавите, за които може да видим ясно тази традиция през целия период на съществуването им синхронно с този на България до падането и под османска власт. Това естествено са ИРИ и държавата на франките. Ако погледнем втората ще видим, че в рамките на три династти - Меровинги, Каролинги и Капети имаме драматична повтаряемост на владетелски имена, като при Меровингите имаме четири броя Теодорих, четири броя Хлотар, четири броя Хлодвиг, три броя Дагоберт, три броя Хилдерих и т.н., при Каролингите предходните кралски имена изчезват и се заменят основно с това на Пипин, Карл и Людовик (Луи), Капетите ще продължат като цяло тази традиция и техният принос към обогатяването на френските кралски имена е появата сред тях на Анри, достигнали до 4 броя, Филип 6 броя, Луитата стигат до 18, а Шарловците до 10 общо. Имена като Робер, Жан и Франсоа по определени причини имат твърде кратка битност като владетелски такива.

Какво се случва при нашите съседи от ИРИ. Тук има по-голямо разнообрази и като брой на династии и като моментно появили се имена, но като цяло имаме и същата повтаряемост. Константиновците са 11 на брой, Йоановците - 8, Михаиловците - 9, Алексиевците - 5, Романовците - 4, Лъвовете 6 и т.н.

Може да дадем и примери и с други европейски и не само владетелски домове, но като цяло картината е ясна. Има традиционни владетелски имена, които надживяват даже династиите си, има и такива, които бързо изчезват и биват забравени, като в ИРИ най-характерни с най-ясно отличими причини са имената Юстиниан което безславно изчезва от политическия хоризонт след втория владетел, които го носи, Юлиян, което никога не се повтаря и т.н.

Да се съсредоточим към българската именна традиция и да дискутираме с повече думи причините за изчезването или повтарянето на дадени имена. Ако следваме аналогиите, така на първо четене би следвало да предположим, че що се отнася до ПБЦ най-често повтаряните имена би следвало да са Аспарух (в някоя от неговите форми), Тервел, Крум, Омуртаг що се отнася до езическия период и разбира се Борис или Михаил и Симеон от християнския. Тази логика се налага от общоприетото разбиране при съвременния прочит на историята като преди всичко низ от величие и победи, както и общата логика, че имената на основателите, законотворците, покръстителя и т.н. би следвало да са най-често повтаряните, като примерно тези на Константин или Карл в ИРИ и при франките, Хенри, Едуард и Ричард при англичаните и т.н. 

Нито едно от тези имена, обаче не се превръща в трайно владетелско име. Въпросът, който може да си зададем е разбира се защо? Какви възможни причини може да изтъкнем - Що се отнася до представителите на Кубратовата династия, с достатъчно висока доза на основателност може да предположим, че причината за изчезването на техните имена е горе долу същата като тази за изчезването на тези на Меровингите след техния залез. От една страна имаме тежки междуособици вътрешни довели до смяната на династии, а от друга вероятно значение има и това, че първите ни владетели са били покръстени и толерантни към християнството и относително лоялни към ИРИ за разлика от последвалите ги след това.

Тази владетелска въртележка продължава доста дълго, през цялото та чак до Кардам и наследилия го Крум, които стабилизират държавата, като доколкото може да се упоменат по линия на звукова близост не би било чудно, ако през този период сме имали двама владетели с имена Телериг и Телец и Кормисош и Кормесий, които са сходни, като дори Крум може да е производно на вторите две, но нямаме засвидетелствана номерация и бройност, така че едва ли може да заключим категорично, че има дори и бегъл опит за традиция. Така стигаме до Крум и изчезването на неговото име. Най-простото обяснение би било с тази мъглява история за езическата "оренда", която довела до предполагаемото му ритуално убийство или самоубийство, защото поради раната си станал непълноценен и това било много важно за българите... Възможно е, но не зная. По-скоро тук има един момент, който е силно притеснителен и свързан с предаването на наследството от Крум към Омуртаг.

Изворите неясно споменават, че между тях има някакви други владетели с имена Цог, Дукум и Диценг. Историографията интерпретира това като регентство на младия Омуртаг, но като се следва и последвалата логика на събитията е трудно да се приеме, че Омуртаг е бил непълнолетен при заемането на владетелския престол и в рамките на периода от 816 до началото на управлението на Борис все е управлявана от владетели, които в началото са били малолетни и под регенство, при условие, че това е най-силната поредица от последователни владетели, които България има в цялата си история. По-непопулярното, но възможно обяснение би могло да бъде всъшност, че така както Крум не е пряк наследник на Кардам и не е ясно защо единия замения другия, така и Омуртаг не е такъв, а идва на власт след като истинските наследници на Крум по една или друга причина изчезват от историческата сцена. Най-малкото поведението на Омуртаг от първите дни на управлението му е доста ясно изразено и характерно, за да може да се счита, че е дело на регенти или млад и неукрепнал владетел. Както и въпросът, въпреки, че изглежда решен, всъшност си остава отворен.

Що се отнася до Омуртаг и Маламир причината да не бъдат повторени е повече от прозаична и при двамата имаме заявени гонения на християни, което е несъвместимо с последвалата християнска традиция. То и около тези гонения има доста мъгла, но дори и без тях, ако следваме политическата логика на събитията имаме владетел братоубиец и владетел дошъл не съвсем ясно на престола. Пресиян е малко по-особен случай. Неговото име ще се повтори веднъж и то ще се свърже с името на последния владетел от ПБЦ - Пресиян ІІ, син на Йоан Владислав, като може би обяснението за това повторение се крие във факта, че именно Пресиян е владетеля, който присъединява териториите на които владетели са комит Никола и неговите наследници и вероятно по тази причина се ползва с по-голям авторитет сред тях. Не е изключено и някаква форма на родство, но това е в сферата на хипотезите. Естествено това име изчезва и бива забравено след втория му носител по същата причина, по която от именника на българските владетели изчезва и това на Борис - и при двамата имаме фактически край на българската държава, сваляне на царския статут и регалии и битие на ромейски аристократи.

Следващият интересен и занимателен случай е Симеон. Този владетел, който има претенцията да стане василевс на ромеите и е свързан със "златния век" на българската книжнина и култура се оказва неочаквано недолюбван от своите наследници и името му нито веднъж не се повтаря нито в рамките на династията, нито след това, дори и при ВПЦ в кореспонденцията между Калоян и папата той се споменава мимоходом, като далеч по-сериозния акцент е върху Петър и Самуил. Какви са възможните "кусури" на великия ни цар, който българското възраждане и съвременно разбиране за историята реабилитират и сочат като символ за величието и силата на България. Вероятно съчетание между религиозни, политически, битови и династически - Симеон е превратаджия, свалил със сила и ослепил своя брат и предшественик, което си е тежък християнски грях, Симеон води системни войни срещу християни и упражнява насилие вкл. срещу духовни лица, Симеон и времето му са свързани с много повече войни, нашествия, насилие, бунтове и т.н. спрямо мирното и спокойно време, Симеон по съвсем неясни причини променя реда на престолонаследието сред своите синове, Симеон преговаря с арабите за съюз срещу християнския си брат Роман, сигурно има и още, но така или иначе името се губи като царско и владетелско и не се повтаря повече (не броим ТБЦ ). За Борис вече казахме, а интересното е, че Владимир след българския владетел с това име има много по-сериозно разпространение на север в Киевска Русия и на запад сред сърбите, но в рамките на българската историческа традиция, очевидно не успява да си запази място.

За Борис вече казах, следва Петър - най-почитаното владетелско име от ПБЦ и най-дълго управлявалия български владетел, което дори само по себе си е причина да бъде често повтарян, като към това добавим и официализирането и безспорното добиване на титлата василевс, макар и само на българите, признанието за втори по ранг владетел в тогавашна Европа след Константинополския император и преди Немския, дългогодишният мир и съзидателна духовна и културна дейност, фактическото завършване на процесите по създаването на средновековната българска нация и аскетичния му живот, то всичко това обяснява до голяма степен защо всеки последващ владетел, който се опитва да възстанови българската държавност след краха и през 1018 г. приема името Петър.

Самуил разбира се е братоубиец и детеубиец, в добавка на това са и тежките му загуби срещу ИРИ, името на Радомир се повтаря в един от синовете на Йоан Владислав, но той също продължава живота си като ромейски аристократ, подобно на своите братя, за Пресиян вече казах и остана Йоан. Последният значим български владетел на ПБЦ, който макар и за кратко се опитва да удържи устрема на Василий Българоубиец и да върне инициативата на българите в битката с ИРИ. Неговият грях е убийството на братовчед му и негов спасител от кървавата чистка на Самуил - Гаврил Радомир и вероятното избиване на потомството му, но често пренебрегван факт е, че това е второто по значимост царско име в българската история, което освен като мост между ПБЦ и ВБЦ, чрез Калоян и Йоан Асен ІІ става и най-популярното такова.

Но, да се върнем на Петър и изчезването на това царско име. Петър ІV (ІІІ) е възстановителя на българската държава, заедно с брат си Асен. И двамата имат различни имена от владетелските им, които приемат след като се обявяват за царе. Тодор и Белгун или според някои извори Йоан. Лично смятам, че не е Йоан - Никита Хониат си го споменава като Асен и Белгун, а третият син и брат на Асен носи името Йоан, което също не е ясно дали е лично или второ. Но, така или иначе в рамките на тримата братя възстановители на Българската държава се появяват две имена от ПБЦ  - Петър и Йоан, а третото име Асен се превръща в едно от най-значимите царски имена впоследствие. И ако връзката между Петър и Петър І е сигурна, то тази между Йоан и Йоан Владислав е по-скоро умозрителна и въпрос на ръзсъждения и проучвания или любопитна възможност.

Защо изчезва обаче името Петър, при условие, че Петър номинално е първият владетел при възстановяването на държавата и е коронован като такъв, след това Асен води активната политика, но след него Петър отново поема властта до смърта си, когато е наследен от третия брат Йоан с прозвищата Калоян, Йоанциус или Иваница. Едно от възможните обяснения може да е свързано по някакъв начин с личния живот на Петър и липсата на каквато и да е индикация за наследници, при условие, че когато поема властта със сигурност е бил пълнолетен и съвсем внятен мъж. Вътрешнодинастични драми едва ли биха могли да бъдат обяснение, защото българската знат решително отхвърля Иванко и приема Петър за "наследник" на търновския престол, доколкото Петър е бил на Преславския. Все пак това разделение поражда въпроси, които са интересни и засега са без отговор, но те биха били обект на друга тема.

Възможен отговор е и факта, че според предположенията на някои учени Йоан Асен ІІ загубва един от своите синове при чумна епидемия, като някои предполагат, че името на това дете е Петър. Още повече, факта, че един от регентите на Михаил ІІ Асен е севастократор Петър показва, че името не е компрометирано като цяло, а се губи от царската династия и смъртта на едно дете, което го носи звучи като допустима причина.

Така или иначе стигаме до Йоан Асен ІІ, който според мен е първият български владетел приел изцяло цаско име. Убеден съм, че при рождението си не е носел такова, а причината да вземе това е съвсем прозаична. Първо, престолонаследието в рамките на първите представители на Асеневата династия не е съвсем обичайно. То не върви от баща към син, а по-скоро се предава по най-възрастния мъжки наследник в рода. Много вероятно е зад иначе увлекателната история за жени и ромейско злато в драмата между Иванко и Асен да има и претенция на първия, че е по-голям от втория и съответно, ако Петър не управлява фактически, то той има пълното право да бъде глава на рода и съответно на царството. При всички случаи и при Петър и Асен и Калоян и Борил имаме наследяване по старшинство и пълноправен, а не регентски статут. Възможна е и интерпретация на събитията след неочакваната смърт на Калоян по следната линия - Борил като най-голям мъжки наследник си е съвсем законния такъв в рода, но вече има и "легитимисти", които се опитват да овластят синовете на стария Асен, което води до бунт и династически разпад, в който всички мъжки известни мъжки наследници (без сина на Калоян) се опитват да вземат и преразпределят част от неговото наследство. В крайна сметка Йоан Асен е превратаждия и като такъв има нужда от далеч по-голяма легитимация на своето право да управлява, която вероятно се случва като той приема за свое царско име имета на прочутия си баща Асен стария и името на своя още по-прочут чичо и международно признат владетел на българите първо с кралски, а след това и с имперски статут Йоан. Да не говорим, че към момента на взимане на властта унията с Рим е още действаща и приемствеността и в тази посока е важна за новия владетел, естествено - пълната легитимация идва на бойното поле, където след битката при Клокотница Йоан Асен ІІ придобива статут близък то този на владетелите от ПБЦ.

Коломан І Асен и Коломан ІІ Александър едва ли има нужда от сериозна интерпретация и догатки защо имената им се губят.  Идваме и до Михаил ІІ Асен. Забележете Михаил ІІ, а не І. Само дето до този момент в сред царете от ВБЦ няма първи Михаил, няма и синхронен ромейски владетел, чието име да носи, дотолкова, доколкото при раждането му и възцаряването му въобще не е било ясно, че има какъвто и шанс Михаил Палеолог да стане владетел на ИРИ и да завладее Константинопол. Имаме един Михаил ІІ Комнин, който е деспот на Епир и племеник на Теодор Комнин, съответно вуйчо на нашият Михаил, но той си е втори. Възможно е все пак влиянието на името да идва по линия на ромейското влияние на Ирина, но така или иначе преди този Михаил в българската история имаме само един друг владетел, който носи това име и това е Борис-Михаил, който според мен резонно може да бъде наречен Михаил І Борис?

След междуосбната фиеста довела до края на асеневата династия по пряка мъжка линия като цяло авторитетът на името Асен и стремежът за връзка с него на всеки претендет за българския престол става характерна и това води до честа повтарямост на името, която понякога историографите броят, а понякога не. След Коломан Втори и Ростислав Михайлович за кратко имаме управление на Мицо Асен, който е третият носещ това царско име като такова, след него и Константин Тих го приема по линия на брака си с внучката на Йоан Асен ІІ и става четвъртия владетел с царско име Асен. Първородният син на Мицо, който за малко става и български цар приемайки имената Йоан Асен, обикновено се чете като Йоан ІІІ Асен или Йоан Асен ІІІ, но ако бихме били коректни към ползваемостта на това име и лицата, които са били официално коронвани с него би следвало да го броим като Йоан ІІІ Асен V.  Той не оставя следа в българската история, но за сметка на това е важна част от късната история на ИРИ та чак до далечна Русия.

Царското име Георги има само две издания и изчезва след внезапната и нелепа смърт на Георги ІІ Тертер, който започва своето управление като обещаващ военачалник. Теодор Светослав съответно е убиец на патриарх, който е канонизиран за светец, което е достатъчна причина, в добавка с падането на Тертеровата династия да изчезне от владетелския именник, независимо от приноса на този владетел за стабилизирането на България и връщането и на позицията на значима сила в европейския югоизток. Йоан ІV Смилец завършва своят път в ИРИ като монах. Следва Михаил трети по ред с това име на българския престол, чиято цялостна титулатура би следвало да бъде Михаил ІІІ Шишман ІІ Асен VІ (В Бориловия синодик Смилец отсъства, а за владетел след Георги І Тертер е посочен Шишман). Този иначе агресивен и хитър владетел си намира трагичната съдба край днешен Кюстендил, с което на българския престол се появава за кратко петият български цар носещ името Йоан, който в своето царско име съчетава и владетелското име на всички крале от династията на Неманичите, на които той е представител по майчина линия - Стефан.

След него идва и седмият Йоан и вероятно най-славният владетел на ВБЦ Йоан Александър - единствения в българската история, който има такова самочувствие и авторитет и себеусещане, че да произведе друг "цар" и да интронизира друг патриарх, първи и единствен случай извън дотогава приетите прерогативи в това отношение на Римския папа и Константинополския император и патриах.

Той самият произвежда и твърде много "съцаре" и малки царе, които като цяло носят съдържателното богатство на вече утвърдената владетелска именна традиция във ВБЦ - седмият и осмият и деветият Йоановци - Страцимир и Шишман и Асен,  още един Михаил - Асен. Йоан Шишман се опитва да повтори и да наложи царското име Александър, но с трагични последици, а последният български цар, макар и парадоксално, носи името на първият християнски император и съответно последния ромейски Константин и е втория в българската история с това име след Константин Тих Асен. Като цяло историята си прави интересна, макар и тъжна шега, че и двете най-значими православни християнски средновековни държави в историята завършват своето историческо битие с владетел с името Костантин, далеч от величието и успеха на първия с такова име! 
Интересното е, че единият от синовете на Йоан Александър носи името Йоан Асен V, което практически показва колко пъти са броили името "Асен" по негово време и вероятно Мицо Асен и синът му отсъстват от тази калкулация, както и съответно от Бориловия синодик, който е придобил последната си редакция именно при Йоан Александър и неговите наследници, тъй като между Константин и Михаил ІІ Асен други владетели в Синодика няма споменати.

Йоан, Петър Асен и Тертер се оказват най-повтарящите се имена.
Смятам, че това е нормално - християнизацията и доведената от нея по-широка употреба на писмени документи водят заедно до по-трайна историческа приемственост. Или династична - за Средните векове това е същото.

В цяла Европа май няма много повторения на имена в езическите династии, но много повторения в християнските. И у вас така се повтарят имена на християнски владетели: св. Борис-Михаил и Борис II, св. Петър и още трима претенденти за името (Делян, Бодин и Тодор-Петър), Асен, чието име от лично става династичен епоним, Йоановците също ги има (не знам кой е първият Йоан - "Йоан"-Асен или Калоян) и накрая имената Тертер, Шишман и Калиман също се повтарят. Никога не е сигурно дали се повтаря лично или династично име. Доста често се повтарят имена на "съцаре" като Михаил, да речем.

При германските езически владетели династичната приемственост се проследява много лесно - там имената не се повтарят, но алитерират (имат близки начални звучи): например "Халвдан, Хеорогар, Хродгар, Хелги, Хродулф" и т. н. от "Беоулф". Това са легендарни владетели, но и при Меровингите има алитерация на всички Хлодвиг, Хлотар, Хилперих.

Може би повторимостта на царските имена е типична само за султури с по-силна писмена традиция.

Иначе в малък процент от населението спорадично се срещат езически царски имена като Омуртаг и Крум чак докъм XVIII в., което е интересно.

Много интересна тема и интересни разсъждения. А как и кога се зародила традицията внуците да взимат имената на баби и дядовци?

Има антична предхристиянска традиция има и римска традиция, при Меровингите също има такава традиция, независимо, че има и налична алитерация. При готите чат пат също има повторение, при руснаците също... Т.е. по-скоро е обичайно отколкото да не е.
Според мен, като изключим повторението при Борис и Пресиян, прекъснато по очебийни причини, то тази традиция не просто на повторяемост но и на добавяне на царски имена я започва Йоан Асен ІІ.
По интересното за мен е дали Йоан и Михаил идват във ВБЦ идват от Йоан Владислав и Борис-Михаил, особено второто, защото Михаил ІІ Асен директно си е ІІ, а първи няма. То това би означавало, че Йоан Асен ІІ е намерил начин да "заобиколи" табуто върху името Борис и би имало обяснение и с окончателното връщане към православието. Двамата Коломановци не са традиция, те са първи братовчеди и вероятно това са им оригиналните имена и имат връзка с унгарските отношения. Шишман не става царско име. Само един Шишман го има описан като цар в Бориловия синодик, ама той всъшност е видински деспот и баща на Михаил ІІІ Шишман, като тази фамилия се повтаря само три пъти, независимо, че Шишмановата династия дава доволно много царе и съцаре.

Това с внуците мисля, че е много, много старо и не е само при българите, но не съм се замислял и едва ли някой го е изследвал като поява и развитие. Проблемът е, че за имената основно черпим информация поне до един известен момент от владетелски такива или благороднически, останали по една или друга причина в историята, което не може да даде пълна картина за ситуацията с именните традиции на обикновените хора. В интерес на истината, ако се посмята, ще се види, че по-често се повтарят имената на свекървите под някаква форма, отколкото на дядовците, поне в бг., че дори и сега:)))

Всъщност у нас е доста трудно да се проследи царската номерация. Ясно е, че има четирима Петровци, но кой е "Йоан I"? Асен или брат му Калоян? И колко Михаиловци са царе? Трябва ли да бъдат номерирани, например, съцаре като Михаил, сина на Константин Тих?

Да, за съжаление не се е намерил или не сме намерили още хроника или цялостен разказ за българската история от българи, не в апокрифен или неясен вид като Синодика, Анонимната апокриф или Именика. Ако броим от първия Йоан на престола то това е Йоан-Владислав, ако броим от ВБЦ, то Хониат и Акрополит си пишат, че Асен си е Асен и сина му пише в надписа си "син на стария Асен", а Калоян е Йоан безспорно и е "цар" признат. Името на Йоан Асен повтаря техните две. Но Калоян е особен случай заради унията и към него отношението е леко деликатно от страна на победитоло православие и ако не беше толкова прославен владетел, сигурно щяха да направят нужото да бъде забравен или омаловажен... От тази гледна точка, Йоан Асен ІІ си е първия Йоан във ВБЦ:), но защо Михаил е Втори?

Друг проблем е, че при смяна на династии и владетели, явно някои от последвалите не броят някои от предишните както е със Смилецовците в Синодика, където пък деспот Шишман е даден като цар след Георги І Тертер...

Синовете също са влизали в бройката, но пак зависи кой ги е броял щото имаме Йоан Асен V, който е син на Йоан Александър и се брои.

При условие, че Асен е Йоан, а Калоян си е Йоан, то няма Йоан Асен II царувал 1218-1241 г. , а Йоан Асен III , но това си е схоластика.

Рицар, то този въпрос го задавам и аз още в поста, а и в отговора на Глишев. Ако се броеше по този начин Йоан Асен ІІ щеще да е Йоан ІІІ Асен ІІ. Само дето не е съвсем ясно дали старият Асен оригинално е Йоан. Също така не мисля, че самият Йоан Асен се казвал така като бебе, още повече като имаме предвид, че брат му се казва Александър т.е. името му е едносъставно. Според мен Йоан Асен е взел за царски имената на баща си и чичо си, като по това е част от обосновката за правото му върху престола, което с оглед на съществуващата при Асеневци до момента практика е очевидно несигурно или най-малкото е на поне трето-четвърто място в редичката след Борил, Слав, Стрез (докато е жив) със сигурност, а може да е имало и други - не знаем нищо за наследниците на Петър и за тези на Калоян.

Както казах, въпросът е дискусионен и е според броещия. По-интересното в тази дискусия, поне за мен е възможния източник първо на името Йоан като царско - дали е Калоян или има връзка с Йоан Владислав или пък с някой от династията Комнини, с която има предположения, че по някакъв начин са свързани Асеневци...

Вторият въпрос е свързан с името Михаил ІІ - първо откъде идва като решение за кръщаване на царски наследник с това име - по това време няма активен и значим Михаил, от който да се предположи, че Йоан Асен е взел името (евентуално вуйчо му Михаил ІІ Комнин, но много съмнително).

Трето - къде се губи името Петър и защо?