На тоя ден навършвам 36 години!


Настана бреме да запре сърцето,
след като другите сърца не тласка.
Щом повече не го обичат, клето,
то да даде последна ласка!

Под жълта есен са се свили дните,
плода на минала любов вгорчават.
Еднички червеите, язвите, тъгите
оттук за мен остават.

Самотен като остров вулканичен,
в гръдта ми огънят полека спада.
Не ще запали факел титаничен,
а само погребална клада.

 До мен надеждата и ревността проклета
не идват, скръб възторжена не стига.
Властта на обичта ми е отнета,
 а влача нейната верига.

 Но тук не е така! Тук чезне боят
на мъката, която ш задавя.
Тук цял във слава е покрит героят
и гробът му е цял във слава!

Сред мечовете млъква хленчът дребен.
Развей, Елада, пряпореца роден!
Спартанецът под щита си погребан
не беше по-свободен!

Вдигни се! /Не Елада — тя се вдигна!/
Вдигни се ти, мой дух! Нима не помни
кръвта ти от какво във гняв изригна
по твоите пътища бездомни?

Стъпчи си спомените във душата крива!
Мъж ти бъди! Не в охкания сгушен!
Пред красотата нежна и горчива
оставай равнодушен!

Ако за младост жалиш, за какво си
живял? Родината на смърт почтенна
пред теб е. Млъквай с твоите въпроси
и свършвай повестта си тленна!

Което търсиш вече — намери си:
войнишки гроб, под който да заглъхнеш!
Огледай се и място избери си,
та най-подир да си отдъхнеш!

Джордж Гордън Ноуъл VІ барон на Байрон
Месолонги, 22 януари 1824 г.

А вчера станаха 225 г. от рождението на Лорд Байрон. Така и не влиза в битка, но само три месеца по-късно, на 19 април умира от сепсис. Само на 36 г. Бурният му живот, активната му позиция по болезнени за времето обществени и социални въпроси и гениалната му поезия се превръщат в модел за подръжание години наред. Този модел ще го провидите в различни измерения и с различен, но сходен финал и степен на гениалност навсякъде след него.  Ето само няколко строфи от друг, наш, български гений, които вярвам всеки ще познае:

".... Подкрепи и мен ръката,
Та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце в чужбина
и гласът му да премине
тихо като през пустиня!

Той също е роден (по нов стил, през януари) и си отива на 28 г., като воевода, изпълнил докрай своето поетично и житейско предначертание.

Едва ли може да се напише нещо ново и различно от всичко написано през годините за Байрон, затова и няма да се опитвам. Причината да го "почета" в блога си и то в раздел "История", много повече като историческа личност, отколкото като поет, е точно това, че вероятно всеки, който някога е чул нещо за Байрон, то преди всичко е било за неговия бурен и авантюристичен живот, за неговите не по-малко бурни и скандални любовни връзки, може би за това, че си е падал и по екзотични животни и даже е отглеждал мечка в стаята си в университета или пък крокодил, маймуни и т.н. Разбира се, всеки знае, че по някакъв начин е свързан и с въстанието на гърците и че в южната ни съседка е национален герой, а даже сред някои от лидерите на гръцкото въстание не е била чужда мисълта, ако успеят да се освободят да предложат на шотландския аристократ, далечен потомък на Джеймс І Стюарт (който освен крал на Шотландия, показва и блестящ поетичен талант, вдъхновен от бъдещата си жена Джоан Бофор).

Той е може би първият английски политик, който в Камарата на представителите в английския парламент се обявява за религиозна толерантност и зачитане на правота на религиозна свобода. Парадоксално е, че за пример и контрапункт на състоянието на религиозните дела, дава Ориента и Османската империя, където според него проповядващите различни от исляма религии са по-привилегировани от поданиците на Великобритания с различно от англиканско изповедиание.

Малцина тук знаят, че макар и герой в Гърция, където е погребано сърцето му, той е не по-малко герой за Армения и арменския народ. Даже, ако се съпоставят действията му по повод на преките му действия в гръцкото въстание, спрямо преводите на арменска история, армено-английския рачник, който прави и въобще цялостното му отношение към този народ и неговата историческа съдба, всъшност са по-значими.

Ето и няколко думи от един голям българин (родом от Щип), казани за Байрон, в които може би мнозина ще открият актуалност и днес, а са писани през 1924 г.

"....Насъскваха народа срещу него, задето казвал, че някъде другаде имало някои по-добри работи в някои области, задето се чувствал по някой път унизен като англичанин, като виждал, как тоя велик народ и тая велика империя се увлича като стадо от тартюфството на шарлатаните – и в изкуствата, и в живота. Почнаха да разкриват и неговите интимни истории и авантюри. Съзнаваха те: в такова общество най-сигурно и най-ефикасно се събаря с такива средства. Направиха го наистина невъзможен в страната му, оскандалиха сестра му, сам той с дързостта си още повече се заплете в скандалите, разбъркаха му семейния живот, разкъсаха го, откъснаха го от най-скъпото му в света, разделиха го от прелестната му съпруга и от невръстното му дете, в което бе безумно влюбен. И така потопиха душата му в траур. ...."

И още -
".........Но и работите на Байрона защо да се наричат откъслечни? Кому и за какво са нужни тия установявания? Не откъслечни са работите на Барона, а са кървави късове от неговото голямо сърдце, раздробено от съвременността му. Те са високи и големи пламъци, отлитнали от вулкана и зареяни по всички небеса и по всички времена и вдигат на разни места пожари. Те някога може би пак ще се сберат в едно и ще подпалят наведнъж света, за да изгорят събралата се през толкова века на робство гнилост на човечеството...“

проф. А. Балабанов

Та да си спомним за Байрон живял само 36 години, но сам превърнал се в епоха! Да си спомним и с една наздравица, вдигната поетично от него, по много характерен за българите начин:

Че от човек съм, забрави
 и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
 от него глупост не извира.

 И пих, и любих, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх —
нали ме е целувал червей?

 Наместо да го храня аз,
бих предпочел във мен да свети
не мърша, а в тържествен час
 напитката на боговете.

 Где с ум блестях, пак там дано
на вас придавам блясък днеска…
Какво по-висше от вино
 ума ни може да замести?

До дъно ти ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.

 Защо пък не? В живота къс,
 щом жалки са главите наши,
то вместо да изгниват в пръст!
Защо пък да не станат чаши?

Благодаря за напомнянето. А 36 са една напълно достойна възраст. Честито!

Да, един от най-големите! Благодаря! (вероятно защото не е трак, пък и е еленофил, няма да събере интерес, но какво пък, това не променя факта, че е) Между другото, мислех, а пропуснах, той е един от хората, които официално в речи в Парламента и с различни текстове подкрепя движението на лудитите срещу машините. Не че е против прогреса, но е бил твърдо и за това всеки да има право на труд и прехрана от това, което прави... Та ето по този повод и още нещичко от него!

Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
тъй срокът настана
и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Лъд!

Когато платното последно развием,
совалките с ножове ще заменим.
Врага ще убием,
саван ще му сшием,
а после с кръвта му ще го оцветим!

И въпреки че е по-черна от тиня,
щом буйно облее тя нашия път —
Земята пустиня
ще стане градина
със святото семе, посято от Лъд!

Благодаря за достойно написания постинг... И моля да поясните кой е преводачът на стиховете на български... Дано не прозвучи банално, но имам усещането, че с цялото си същество, дух и идеи Байрон е предтеча на нашите Ботев и Левски... Впуснах се в Интернет да проверя имам ли право да правя тази аналогия, но успях да открия засега следната интересна информация: "Според една от хипотезите на Илия Илиев, който е изследовател и популяризатор на Байрон у нас, авторът на първия новобългарски учебник „Рибен буквар“ д-р Петър Берон е първият българин, който лично се е срещнал с английския поет във Венеция през 1823 г. Ученият е пребивавал там по повод предстоящото отпечатване на неговия учебник и има предположения, че е получил подкрепата на Байрон за амбициозното си начинание, както и средства за неговото реализиране."

Има една стихосбирка с подбрани от него стихове от 1988 г. издателство "Народна култура", като подбора е правен от Любен Любенов, който е и преводач на част от стиховете, заедно с други. Но, Байрон е вдъхновявал и е бил превеждан многократно в началото на 20-век, вкл. и от Гео Милев.

Може да се каже, че той предтеча и събирателен образ на поета-революционер в най-романтичната представа за него. Влиянието му като такъв, върху водачите на революции и национално-освободителни движения през 19 век, е съизмеримо с влиянието и следата, която оставя в световната литература.

Ха, между другото в "Гяур", освен всичко останало, той разработва за първи път и темата за "вампира" в литературата и то в балканския и контекст:

"Надмогнал свойта земна смърт
от този гроб за първи път
излизаш ти – един Вампир –
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш –
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
Сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклина те. Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх...
Иди при своя гроб такъв –
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демоните зли до край
ти свойта участ изгуляй
дордето призрак по-свирец
не погне тях, а с тях и теб."

За връзките му с българи, не зная възможно е Берон да се е срещал с него наистина, но далеч по-сигурно е, е бил много впечатлен от един друг българин легенда, който вдъхновява даже Юго и не само него със своята история - Марко Бочар, синът на Кръстьо Бочар и водач на сулиотите. Байрон идва в Гърция на 4 август, а на 21 август Марко и неговите сулиоти се хвърлят в битката за Месолонги, където Марко разбива османския ариергад и пленява командващия го паша, но за жалост по-късно е убит. Синът на Бочар и въобще този български род, подобно на рода на хаджи Христо Българин и други българи, участници в гръцкото освободително движение, има значително влияние върху по-сестнешната история на свободна Гърция. Димитър (Димитриос) Бочар (ис) е три пъти министър на войната на кралство Гърция.

Иначе и Вазов е повлиян от Байрон и много други български поети, революционери и интелектуалци, а вероятно и Раковски е сред тях!

Сега се досещам, че това изданив го имам, но цялата ми библиотека е в Калофер. Ако моята памет не ме лъже, книгата е с бяла обложка и графичен портрет на лорд Байрон върху нея. И накрая, повтарям, словото Ви за поета е много достойно. Дано го прочетат и русенските ученици, чиято изикова гимназия носи неговото име. До нови срещи!

Дано, но ..... Благодаря, винаги сте добре дошъл!

Ще допълня и хулиган в добрия смисъл ,както го квалифицира жена ми. Тя е учителка и нямаше избор, виждайки подписа му на тавана в замъка-затвор на Женевското езеро. Да, за да стане гений човек трябва да е закърмен и с малко лошо мляко!

Не мисля, че е точно "хулиган", въпреки че определено е имал доста скандални спрямо времето, в което живее прояви. Да отглеждаш мечка в стаята си в университета и то с основанието, че в правилата е записано "забранено за кучета и котки", а мечката не е нито куче нито котка си е доста провокативно само по себе си, но като цяло неговия бунт срещу порядките и обществена позиция са системни, а не асоциални, за да ги квалифицираме като хулиганщина. А и той плаща доста висока цена за своето поведени - обвинения в кръвосмешения в хомосексуални мераци, невъзможност да вижда дъщеря си - самата тя е не по-малко значима личност на своето време, прогонване от родината и т.н. и т.н.

Като бивш ударник на българскот небе и простори, отвори си разума за полет !
Какви гърчи, какви пет лева ???Гърчия е импотентно муле създадено от т.нар. Велики сили

Великите български патрографи знаели Георги Раковски и д-р Иван Селимински знаели за българи вдигнали въстание , ти обаче говориш фанариотщини от хай левъл/

Абе, жълтата преса възприе идеите на Вездесъщия исторически реализъм само ти се правиш на гърчав. Не ти подходжа - нито на ранга, нито на писанията, нито на интелекта ти.

Рицар, какво ти има, че говориш доста притеснителни неща.... Значи, според теб Александър Ипсиланти, Теодорос Колкотронис, архиепископ Германос, Димитър Ипсиланти, Александър Маврокордато, Тодор Негрис, Петро Мавромихалис, Йоан Каподистрия, Йоргос Олимпиос и да не изреждам всички лидери на гръцкото въстание, което продължава с различна интензивност от 1821 до 1832 г. за несъществуващи или за българи? Ти шегуваш ли се?

Клефтите, арматолите и капоите и те ли са български четници и комити? Импотентността трайна се настанява в главите Ви, след като не можете да различите процеси по формиране на модерна нация и нейната борба за независимост с исторически събития и връзки от Средновековието. Кой от тия не е с гръцко самосъзнание, не говори гръцки език и не се бори 10 години с оръжие в ръка за свободата на Гърция?

Великите сили се намесват мнооогоо късно и следвайки собствените си планове и ползи от тази намеса и Гърция, която създават е същото недоносче като Сърбия, създадена преди това или България, създадена по-късно - нито е в новонационалните им граници, нито решава националния им въпрос, нито като държави имат нужните предпоставки да се развиват самостоятелно.

Масираното участие на българите и във Филики етерията и във въстанието във Влашко и във въстанието в Гърция е исторически факт, ама те така участват и в сръбското въстание - това прави ли го несръбско и не само!

Та я сподели повече за това как няма гръцка нация и как гръцкото въстание е българско - може и с цитати от Раковски и Селимински, ако ли може!

ако фанариотските глави бяха успели да замътят още известно време и бяхме закъсняли с Възраждането след 50 години щяхме да имаме не Раковски, Ботев, Левски и Каравелов, а Ракоцис, Ботис, Василиос Леонос и Каравелидис.

Глупости, българското възраждане е опозиционно на гръцкия напън за грецизиране на всички православни християни! Самото Възраждане възниква на тази основа и е борба за църковна, езикова, културна и духовна еманципация от гръцкото! По политическа линия до възникването на агресивната Мегали идея гърци и българи не са имали особени спорове и се вижда и с участието на българите във Филики етерия и в гръцкото въстание и т.н.

Винаги ме учудва, в теб и не само - хвърляш едно твърдение, като ти се даде контрааргумент и трябва да го обосновеш, а очевидно не можеш, защото е лесно да се правят обобщения и трудно да се оправят после в съдържанието, как прехвърляш темата със следващо общо обощение. Казваш Раковски и Селимински казвали, че гръцкото въстание било българско - ми дай ги тия абзаци или цитати или обясни повече къде и как го казват.

Говорейки тия дивотии, не само че омаловажаваш участието на българите в гръцкото освободително движение, а то е повече от значимо, но и влизаш в спирала на омразата, от която не може да излезеш, при това базирана на неистина.

Ако те вълнува темата - изследвай гръцкото възраждане с всичките му аспекти и противоречия, виж генезиса на модерната гръцка нация и неговите съставни части и развитие и тогава дай да говорим аргументирано - какво е "гръцко", от къде тръгва, кои са му носителите, какви са му аргументите, как се изгражда национално самосъзнание и на каква основа и т.н.

Между другото, тук говорим за Байрон, а както виждаш в един от неговите стихове, които съм цитирал, той говори за Спарта, която според теб Отон І вкарал в гръцката национална митология. Все си мисля, че Байрон умира преди въобще Отон да си е даже представял, че ще стане крал на Гърция, ама може и да греша, знам ли.

А и принципно, еленофилството на запад се появява далеч преди Байрон и по съвсем друга линия, но е трайно и устойчиво, от което днешна Гърция още се възползва и спекулира с него, но това е една друга тема!

ПП. Не забравяй, че Раковски има съвсем валиден гръцки паспорт и няма как да се казва "Ракоцис", името му по този паспорт е Георги Македон. Това в кръга на шегата, а извън него, точно този паспорт го спасява от смърт, заради участието му в браилския бунт през 1842 г. Пък гръцкия посланик в Истанбул, на когото го предават, Маврокордатос (би следвало по български да е Чернев?), го праща в Марсилия!