... на пейката си, дето я сковах 
с ръждясалите гвоздеи на тати, 
понякога присядам с малко страх, 
че утре няма кой да ме изпрати, 
след питата с прощалния сусам 
за мен да се прекръсти над елея, 
живея – и от псето си по-сам, 
изобщо – чудя се дали живея? – 
и слънцето ми вече не расте – 
пилее ме из светлата си плява, 
летата ми превалят към стоте, 
и ми е време, май, да се смалявам – 
забравен, стар, прегърбил се одве,
от синове, любовници, съпруги, 
ще хлътна в по-добрите светове – 
една прашинка в Баховите фуги, 
в изчезването смисълът е друг – 
човекът просеки в небето кърти...

Там, дето с шепа гвоздеи и чук 
сковах ви проста пейка
за безсмъртни. 

Проста ти е пейката, и не е за копуци!

Не е, да.
Благодаря.
Чу

Поседях на пейката ти, Валерий! Много е хубаво. Благодаря.

Само за приятели, Иличе! :-))))))))))))
До утре!
Чу

ПЕЙКА ЗА БЕЗСМЪРТНИ
Вълшебни думи в стихчетата, Валери! - хем човешки, хем безсмъртни!
...
Поздрави от Родопа! - :-)))

Благодаря, Индирам, много си мила със старото Чудовище! :-)))))
Чу

Вземи да сковеш и една масичка отпред, Майсторе:)

Непременно, Налия, и ще седнем напролет на по една бира!
Наздраве! :-)))))
Чу

Da sedna za mig i az, moje li?

Ще се сместим, чедо.
Ела!
Чу

Иде ред и на Пиер да се разпише, щом мълчанието тука се пропука. Една от стълбите му към Луната спира до площадка с навес. Там ще сложи тежка пейка с чуден поглед към Юмрука. Вижда се на длан и част от къщите с гранитен монолит над тях -
паметника на един безсмъртен, от чутовния Балкан откъртен! Заповядайте, приятели, в града на Ботев, с мисъл и душа! Неговия път, просечен със перо и сабя, нека извървим с по чаша вино в името ОТЦОВО (римува се със СЛОВО), неговия СИН
и светия поетичен ДУХ!
Амин!

Знам я тази стълба към Луната, качвал съм се по нея, прекрасна е! Пак ще минем по нея на лете!
И пейката ти ще бъде близо до Господа, Чичо Пепи, както всяко твое свято дело!
Чу

в изчезването смисълът е друг –
човекът просеки в небето кърти...

Да.
Благодаря.
Чу