Умишлено изчаках да отмине медийния шум около случая с отбелязването на годишнината от присъединяването на Кърджали и околията му към България и политическия конфуз, около предложението ген. Васил Делов, началник на Хасковския отряд, който печели битката за града, преди да напиша нещо по темата.
Тя темата е може би повече политическа, отколкото историческа, но е добър пример за това как историята и днес се използва, за да служи на политически цели, да разединява, да отнема обществена енергия и да стимулира най-ниски страсти и прояви на етнически заигравки.

Но, да погледнем нещата от съвременния към конкретно историческия контекст и фактология, като за целта на това есе ще ползвам съвсем неисторически, но общо достъпни от всеки източници за информация, каквито например са сайта на община Кърджали и Укипедия...

И така, какъв е проблемът - общинските съветници от ДПС отхвърлили предложението на Инициативния комитет генерал Делов да бъде удостоен със званието почетен граждани на Кърджали - посмъртно, защото в подписка направена от между 300 и 400 души (дали е истинска или фалшива няма значение), се оспорва неговата значимост като историческа фигура и се акцентира върху незарастналите рани от войната, свързани с извършено насилие от командваната от него войска върху мирно турско население. Като бумеранг - това решение предизвика гневна медийна и интернет вълна, "дежурните" казионни историчари се изказаха - все ченгета, дежурното ВМРО (оглавяване от ченге) също направи дежурния си протест и ако и две три футболни агитки се бяха намесили, вероятно сега половината Кърждали щеше да е в пламъци.

Т.е. типичен пример за ползване на историята за манипулиране на масовото съзнание и за разпалване на в случая и етническа и междурелигиозна вражда - класика в жанра!

Да видим как стоят нещата от гледна точка на историята и злоупотребата с нея - пак на база на упоменатите вече източници, защото те са напълно достатъчни за илюстрацията, която искам да направя!

Кой е ген. Васил Делов и обществено значима фигура за България ли е той?
Роденият в Котел роднина на Раковски е със следния най-схематично представен "скромен" принос към държавата ни - завършил първи випуск на Военното училище, командир на дружина по време на Сръбско-българската война, с която стига до Пирот, командващ на Хасковския отряд, който разбива Явер паша и присъединява Кърджали към България, командир на дивизия при превземането на Одрин, командир на Западнородопския отряд по време на Междусюзническата война, който е част от успешно проведената операция за вкарване на гръцката армия в "чувал" при Кресна, с което е сложен край и на самата война и България е спасена от още по-голяма разпарчетосване, да не кажем пълно поделяне на нейните територии между Сърбия, Гърция Румъния и Османската империя, ако гръцката армия беше успяла да продължи пътя си към София... генерал за поръчки на Министерството на войната през ПСВ до излизането си в запаса през 1919 г.
Военен теоритик от високо ниво - автор на:  „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия, „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката".
Два пъти отличен с ордените "За храброст", "Свети Александър", "За военни заслуги" и един "За заслуги"... Не зная колко българи днес пък били и от Кърджали, пък били и от турски произход, пък били и от ДПС могат да се похвалят със сходни заслуги и принос, а ген. Делов даже не е в първата 50-ца на заслужилите българи от онова време (условно казано). Или както биха казали братята сърби - "ово е стандарт!"

Да видим и предполагаемите рани, нанесени от Хасковския отряд - обвиняват го, че в резултат на неговите действия компактни групи от турско население се изселили от родните си места... Изселване в резултат от военни действия и усещане на загуба обаче има във всяка война и те са следствие от страха на мирното население от евентуални погроми, от пропаганда или от ясно разбиране, че при промяна на владението ти няма да се чувстваш добре... Сведения за погроми извършени от редовната българска армия при действията при Кърджали няма! Сведения за осъществяване на действия от типа "мъртва земя" от страна на корпуса на Явер паша - в това число и изселване на населението, унищожаване на хранителни запаси, животни и т.н. има! Сведения, че тогава все още полковник Делов е нареди на някое турско село да се махат под силата на щиковете няма. Сведения, че турските изселници са се движили преди, а не след армията на Явер паша има! 

Къде е възможната рана - да, със сигурност е имало български чети или войници, които са мародерствали, това е неизбежно във всяка война, но българите още от времето на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, че и през въпросното историческо време са правили много ясна разлика между мирно и военно население, между изедници и виновни за насилие и невинни, между вярващи и техните насъсквачи на религиозна основа. Като цяло българската армия никога не се е замесвала в мащабни акции срещу мирно население срещу този период, а проявата на такива е била по-скоро изключение или индивидуални или групови решения.

Толкова за генерал Делов и неговата стойност за България, както и действията на командвания от него Хасковски отряд при завземането на Кърджали. За тези си заслуги или поради тяхната липса на него му е спестено почетното гражданство... Друг е въпросът защо това не се е случило още преживе на генерала или в някоя от последвалите години и чествания, но както казахме монетата винаги има две страни и като историята се ползва за политически цели с днешна дата е добре тези страни да се оглеждат!

Сега да видим един друг герой, свързан града... Кърджи Али - човекът дал името на града всъшност. Легендарен или съществувал като историческа личност - какво знаем за него - роден някъде в Бухара, включил се в армията на Османския бейлик, където показал завидни качества и скоро командвал отряд с мащабите на полк при Мурад І. Завладял Източните Родопи и като харесал много мястото прогонил или обърнал в ислям местното население довел много преселници, които заселил в опожарените и обезнаселени от него места и според двете версии на легендата или бил убит по време на сражение и там дето бил убит и погребан възникнало селище носещо неговото име или доживял до дълбока старост и след като умрял.... същото. Да приемем, че в своята основа легендата е достатъчно достоверна и да поразсъждаваме или да направим "паралелни животоописания" на тези двама - всеки по своему забележителни мъже....

И единият и другият от млади проявяват завидни качества и са забелязани от своите наставници, изпъкват сред околните и правят сравнително бърза военна кариера, базирана на тяхната храброст, прозорливост и отношение към войниците!
И единият и другият се издигат до военни чинове, позволяващи им да водят самостоятелни военни операции в рамките на общите военни действия. И двамата са получили практическия една и съща задача от своите командвания, която изпълняват успешно - да завладеят Източните Родопи и така да подсигурят фланга на централното настъпление.
И единият и другият са почитани от своите войници, от своята държава като съвсем заслужени герои.
И единият и другият са обвинени (вярно или не друг въпрос) в насилствени действия срещу мирно население, насилствена смяна на религия, погроми на върху села и имущество.
На единия е кръстен и още носи името населеното място, което той е завладял и присъединил към своята държава, независимо, че днес е в перделите на чужда национална държава! На другия му е отказано почетно гражданство в града, който той е завладял и е присъединил към своята държава от жителите и гражданите на същата тази държава, за която той се е бил и към която е предал в завещание собственото си име, постъпки, човешка и воинска доблест....

Парадокс първи - днес почитаме името на османския завоевател на унищожителя на българската средновековна държава, която не съществува от 1918 г. насам и не зачитаме името на български генерал воювал за възстановяването и просперитета на същата тази българска държава срещу Османската империя.

Парадокс втори - ако някой се вгледа по-внимателно в информацията в сайта на община Кърджали в раздел "ИсторияТа" ще установи някалко интересни неща - в основния подраздел "история", единственото публикувано нещо там е именно легендата за Кърджи Али и нищо повече. Нито дума за последващата история на населеното място и региона - сякаш всичко започва и свършва с Кърджи Али или най-малкото това е единственото нещо от историята на този град, което си струва да бъде споменато като част от неговата история - факта на неговото "основаване" или именуване на легендарния завоевател на Източните Родопи от Османската империя. Още по-интересно е съдържанието на следващите подраздели, обаче - в "културно наследство" са представени три обекта - Перперикон, манастирът св. Йоан Предтеча и Каменните гъби (който е ходил на тези места знае за какво става въпрос, който не е - препоръчвам му да иде). Дали има повече неща заслужаващи да бъдат представени е едно на ръка - парадоксалното е, че нито в първия вече представен раздел нито в този, никъде и по никакъв начин не фигурира думата "българин" в никаква форма и контекст - "турци", "траки", "римляни"  "епископска резиденция".... българи йок, няма....Всъшност тук е важно да подчертая, че в текста за Кърджи Али няма и познайте какво - Османска империя.... Пише - "...когато турците нападнали Родопите по времето на султан Мурад I (1360 - 1389), войските били предвождани от военачалника Кърджа Али."
Да продължим натам в раздел "Забележителности" са представени 21 забележителности в рамките на Общината... от тях 13 са природни обекти и защитени зони, а останалите са дело на човешка дейност... Ако се питате.... и тук нито веднъж не се споменава "българи" в какъвто и да е контекст - траки, средновековни, епископски.... замислих се дали въобще някога тази част от Родопите е била в пределите на която и да е българска държава и чак се усъмних в собствените си знания!
Добре, че се появи раздела "Музеи" - та там видях, че този в Кърждали реализира своята дейност в "Източните Родопи, Южна БЪЛГАРИЯ", че  "Активните геоложки процеси са "осигурили" най-големият за БЪЛГАРИЯ, брой минерални суровини...", че "имената на ктиторите и указаната година на изпълнение - 1592 г.,стиловите и особености и резбованата рамка тип усукано въже свидетелстват за принадлежността и към българската иконопис." и че  "В Художествена галерия "Станка Димитрова" на площ от 800 кв. м. са показани художествените произведения от живопис, граФика, скулптура и християнско изкуство от класиците на българската художествена школа до водещите съвременни автори" - цели Четири пъти... е вярно ти от тях в съвременен контекст, но поне се успокоих, че манастирския комплекс св. Йоан Предтеча има все пак нещо общо с българите през 16 век... поне...
Следващят раздел, с който приключва общия "История" е за "Религии" - равнопоставено са представени три християнски храма и три мюсюлмански религиозни сгради - "българи" пак няма, само едно натъжаващо споделяне, че понеже жителите на околните села сега живеят в Турция, споменът за тюбето на Шахин деде избледнява....

Ако някой има някакви съмнения в написаното от, мен или в умението ми да броя... http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 - нека да заповяда (не, че е невъзможно да бъде променено - все пак интернет е, но затова има принтскринове...)

Парадокс три - без да се опитвам да вникна в мотивиращите фактори в поведението на днешните български граждани от Кърджали - независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност, ще се съсредоточа върху начина на ползване на историята за политически цели и някои нейни аспекти, за които съм писал и по друг повод:
1. Османска империя равно на Турция - в очите на българските възрожденци между двете неща по съвсем ясни за тях причини няма никаква разлика. На нас постоянни ни се внушава също, че няма такава,  общинския сайт в Кърджали също.. Да, но такава има и отново ще обясня защо, въпреки че пак няма да бъда разбран - Османската империя е мултиетническа и мултирелигиозна държава по своята съшност. Тя е създадена от династията на владетелите на тюркското племе кая, но нито те, нито самата държава се е самоосъзнавала като "турска" такава. В кръвта на султаните от династията тюркската кръв е в остър дефицит, хора с тюркско потекло на значими управленски позиции в империята са по-скоро изключение отколкото правило, за сметка на араби, евреи, християнски ренегати и издигнали се по линия на данъка девширме управленци... Модерната турска нация възниква като антагонистична на Османската империя и в крайна сметка тя е унищожена политически от младотурците, за да се роди съвременната национална и светска държава Турция. Всяко кресливо приравняване на двете понятия, изречено дори от най-големия български патриот по своята съшност налива вода в мелницата на тези кръгове от днешна Турция, които искат да възкресят тази връзка, а с нея и претенции към това, което някога е принадлежало или е било в границите на Османската империя! Парадоксално, но факт.
2. "Траки", а не "българи" - в исторически план изследванията на наследството на земите, които днес са принадлежни на България, а и не само за връзки между късноантичното население на Балканите в етногенезиса на средновековната българска нация е важно и всеки принос е значим. В политически обаче, както през соца, така и сега "тракедонството" е една много опасна форма на употреба и подмяна на българското. Всъшност всеки войнстващ "тракедонец" до една или друга степен следва заветите на Коминтерна, приети през 30-те години на 20 век, с които се ерозира българската нация за сметка на изкуствено създадени "македонска", "тракийска", "добруджанска", "помашка" и т.н. Първата, макар и нецялостно си я имаме на запад, последната още се "строи" и виждаме какви са резултатите. Нещо повече, за турския и гръцкия национализъм, че и за румънския също и македонския учтивото поднасяне и "тракосване" на българите е бонус за тяхна сметка, защото им дава основание да прескочат лесно "българите" и Българските държави, като ги подменят с удобните там и лесно смилаеми за техните исторически школи и претенции "траки". Т.е. и по тази точка с историята трябва да се борави много внимателно, защото виждаме, колко лесно е в един български сайт българите да бъдат пропуснати, а "траките" да си битуват щастливо за радост на наивниците, които могат да кажат ами то "българи равно на траки, значи всичко е ок!". Не е "българи е равно на българи" и всяко изваждане на "българите" от уравнението може да се окаже по своята съшност антибългарско - та дори направено от най-патриотични подбуди! 

И накрая за "толерастията" като форма на национално предателство - по една или друга причина Третата българска държава в различните и издания не успя да реши етническите и религиозни въпроси на страната по какъвто и да е начин! Сега на мода е "толерастията", която е на път да се превърне в гавра с историческото минало и с обратна дискриминация на българския етнос и неговата православна част, като за това се ползва българското културно и историческо наследство! Българите от време оно са етнически толерантни, а до преди националните катастрофи от 20 век и най-вече от 1944 г. насам са народност, която е имала силата да абсорбира и асимилира в себе си при това по мирен начин много народи. Културата, самочувствието, което е носел историческия спомен за българските държави, езикът и служенето на роден език, добрата храна и здраве и още много забравени български добродетели, както и огромния демографски потенциал, за били причина в нашия етнически субстрат постоянно да се вливат нови и нови елементи без това да наруши основната характеристика на това, което ни прави българи - езикът, културата и религията и общото ни разбиране за тях! 
Днес това не е така и ние българите сме дезинтегрирана, силно застаряваща нация, като най-жизнените и продуктивни части от нея принадлежат на етноси, които са различни от българския. Нещо повече, те не само са различни, но са взаимно сегрегирани един към друг, като това е целенасочена политика през последните 22 г. с програмиран ясен краен изход - българският етнос като такъв, вярваме или не - ще изчезне в съвсем обозримо историческо време!

Толерастията е допълнителен катализатор на тези процеси и е като своеобразен термометър за това докъте сме стигнали в процеса на своето "умиране" имаме ли все още съпротивителни сили, на какво ниво са те и доколко сме способни да мобилизираме в себе си смисъл и желание за народностно оцеляване! 

От симптоматичните днешни прояви  на "национализъм", "патриотизъм", от начина на тяхната изява и употреба е повече от видно, че сме зле....ама много зле!

И да не се окаже накрая, че всъшност генерал Васил Делов е спечелил само една малка битка за онази България, която е оживявала и пазена векове в мечтите и сърцата на българите, битка които ние, неговите потомци не сме способни нито да отстоим, нито да защитим, нито да осмислим в нейната съшност, а войната, войната за България в крайна сметка ще я спечели ..... Кърджи Али - така докато ние си спорим в нета, кой от къде и как бил по-голям, по-велик и по-по най - някои за срам и във вчерашния ден на Народните будители, не разбирайки очевидната разлика между празник на духа и едно друго действие, което се свързва с "духане"!