Ами... не знам, противоречиви мисли ме обземат. Като сам завършваш поста си: "Едва ли някога ще разберем и не бихме могли да си представим какви мисли са били в главата на всички тези млади българи, които решават да опитат чрез всенародно въстание да освободят България. Не знаем защо, едни от тях са спазили докрай своята революционна клетва и дори заловени или под угроза да бъдат заловени са успели да намерят начин да загинат достойно... Незнаем защо другите са решили и са направили другото, опитвали са се да избягат, предавали са се, търсели са замяна на смъртните присъди със заточение или въобще не са участвали фактически във въстанието."
Мисля си, че след като не знаем и едва ли бихме могли да разберем е по-добре да не "ровим костите им". Историческата истина е хубаво нещо, но тя е свързана не само с фактите, но и с разбирането. Колко от българите днес биха успели да се доближат до истинското разбиране на тези личности, ние гледаме от позицията си в съвсем друго време, трудно е да вникнем в собствените им мисли, страхове, надежди. Лесно е да се каже, че пленените, или бягащите от погрома са били страхливци, още по-лесно е да се помисли това, но от каква позиция и имаме ли право да го правим? За мен отговора е, че нямаме право, те са водили борба за свободата на народа - това е достойно, някои са загинали героично, други са се спасили, нарушили са клетвата си, но може ли да упрекнем някой, за това, че иска да живее. Ако са предавали за да се спасят, тогава - да, но ако просто са оцелявали някак, те продължават да са герои, дори и само заради това, че са опитали да извоюват свободата.
Мисля си, че подобни дискусии са за по-тесен научен кръг от хора, широката популяризация на анализи на събития и личности от историята ни свързани с въпроса ЕДВА ЛИ ЩЕ УЗНАЕМ, има по-скоро деструктивен ефект върху нас.

Не, не, не, в никакъв случай не казвам, че са били страхливци. Не оценявам, пиша това, защото много се дразня на съвременния псевдопатриотизъм и употреба на тези национални герои като плоски изрезки на стената или като поменик за заря или в най-лошия случай за разпалване на омраза и злоба.
Това е общ дефект на българския начин на пазене напаметта. Тук, се стреми човека в героя да се изчагърта, да се изпразни от съдържание и човешка плътност и след това да се манифестира с името му. Я кажи на псевдопатриотите, че Раковски е дервиш, че Левски е женкар, че Ботев е крал, че Бенковски е бандит и т.н. и ще те изядат, ще те нарекат национален предател и какво ли още не, а себе си ще възвеличаят като велики патриоти без да знаят и познават нито думите им, нито делата им, нито нищо. Пък погледни как разказват живота на героите си по света - виж Гарибалди, Франклин, Наполеон, Петьофи и въобще, за който се сетиш - плътни образи, противоречиви с всичките им слабости, терзания, героични прояви и въпреки това те вдъхновяват, по-човешки са и по-разбираеми. Как един обикновен човек да поиска да бъде Левски, като образът му е лишен от съдържание и е практически недостижим, а погледни колко хора са следвали примера на Наполеон, Гарибалди, Дрейк, Рейли, Байрон, Бакунин и т.н. и т.н. Това за мен е по-доброто и затова вместо да четем и да се поляризираме за това какъв бил Стамболов примерно - тиран или велик държавник, предпочитам да го приемам такъв какъвто е бил, човек на своето време със своите страсти и грешки, със своите възторзи и мъки, със своите велики моменти и падения. Такъв какъвто е бил и е впечатал своят образ в историята на България. Така мисля и това се опитвам да провокирам и прокламирам като мислене - свободен и непредубеден разговор върху историческите факти и личности от българската история без кой е по-по-най и без маски, дотолкова, доколкото го позволява историческото познание!

Казвате млади..., а доколко младостта е фактор. Помня, че когато заменя Левски на поста вътрешен апостол Стамболов е под 20 години. Какво мислите за това?

Средната възраст е под 30 години. Стамболов е роден 1954 г. По време на Априлското въстание е на 22, на 24 е Стоян Заимов, Никола Обретенов на 27, Панайот Волов на 26, Иларион Драгостинов на 24, Георги Икономов на 30, Георги Апостолов на 23, Христо Караминков на 30, Сава Пенев на 25, Никола Славков на 25, Георги Измирлиев също, Георги Обретенов на 24, Бенковски е на 33, Стоил войвода е на 35, Димитър Горов е на 36, Иваница Данчев на 28, Иван Хаджипенчев на 32, Янко Маринов на 24, Никола Мартинов на 31 и за Тодор Чорбаджи нямам инфо, коя точно година е роден, но и той е от "старите" в комитета, като никой не е над 40 години.
Биографиите на тези хора са толкова богати и наситени, че малцина си дават сметка, че титанът Раковски, който успява да направи почти всичко в живота си, го напуска едва на 46 г., Левски е обесен едва на 34 години, Ботев среща куршума преди да навърши 29 г....

Поклон!

За четите и национално освободителното движение преди Априлското въстание ще пиша сигурно по натам, но не мога да се сдържа и да не постна това тук. То казва повече от всичко и би следвало да е нашата клетва, ако искаме да ни има и в бъдеще:
" Отец Никола, тъй се казваше калугерът, се оказа сърдечен и патриот човек. Като ме разпита за всичко станало с четите, което очевидно много го интересуваше, каза ми да не се боим и че той взима върху си грижата да ни прекара безопасно по направление към Света Гора.

- Оставе на душата ми - повтаряше добрият калугер - и вярвайте в думите ми и обещанието, което ви давам.

Той веднага се постави в нашето положение, и понеже ни съчувстуваше, много добре разбра каква голяма нужда имаме от помощ в това ни положение и от добра и насърчителна дума. След това останахме съгласни да кажем на кехаята, че съм се ценил заедно с другарите си, но не за светогорските овце в Разложко, които се намираха под надзора на кехаята, който намерих в селото, а за овцете в Мелнишко. След това пак се върнахме на въпроса за четите. Аз, естествено, оплаквах участта на тая чета, като съжалявах за убитите.

- Нищо - каза калугерът - не трябва да се скърби; дошло му е времето да стане българско, щом има такива хора, които жертвуват живота си за народа.

В това време през прозореца съгледа, че минаваше една жена и като се обърна към мен, ми каза:

- Виждаш ли тая жена?: Тя има 7 деца. Убили 100 души, ще се родят 1000.
....

- Няма нищо; и да хванат момчето с писмото, ще пострадам аз, един калугер, без никого, но който също е длъжен да помогне на работниците за народа."

Дали някой днес може да говори така?

"- Виждаш ли тая жена?: Тя има 7 деца. Убили 100 души, ще се родят 1000."
Това е и отговора на въпроса ти дали днес някой може да говори така и защо не може.

Въпросът е, защо днес сме достигнали до това и дали това е преодолимо ... е 7 разбира се в днешно време трябва да се приема метафорично, но смисъла е същия:)

Ето го точното име на "Османската" империя,споменато от хората,които волю или неволю са живели в нея. Те не говорят никъде за "османско" правителство,а само за турско правителство,
което е потисник на народите!

Има разлика между начина, по който се говори за една държава, начина, по който тя говори сама за себе си и начина, по който историята я изследва. "Турско" е обидна дума и дълго време се ползва като такава. Българските възрожденци са имали един начин на възприемане и говорене и то си има своя логика и цел. От изследователска гледна точка и с оглед на фактите налични за това политическо образувание "Османска империя" е далеч по-коректно и точно, най-малкото от момента, в който тя става империя до 1908 г. поне тя не е "турска" даже обратното. Тъй че, нека оставим мнението и думите на нашите възрожденци там където са и нека боравим като говорим за история с коректните и верни към съответното политическо образование и съдържанието му термини. Сигурно ще те изненада факта, че Османската империя е унищожена от турската нация и че турският национализъм е антиосмански по своята съшност, генезис и реализация. Сега в съвременна Турция вървят процеси на пан-тюркизъм и "османски ренесанс", които изглеждат близки, но са различни. Част от тези процеси, обаче е стремежа за помиряване и приобщаване на двете течения и изначалното "пантурцизиране на османската империя", за да може да се ползва за съвременни политически и гео политически цели, които нямат общо с историята. Ако ти се гледат такива процеси - на Балканите те вече са се случвали в рамките на гръцкото Възражадане и създаването на войнстващия гръцки национализъм, които си присвояват и античното и византийското наследство, като упорито твърдят, че ИРИ е "гръцка държава", нещо, за което в блоговите ширини български имат много сподвижници.

И ето, сам виждаш, как с ползването на няколко умели клишета чуждите националистически доктрини ползват българския псевдонационализъм за свои цели и го правят изразител на собствените им думи - част от тях, че ОИ е турска, а ИРИ гръцка! Замисли се над този парадокс!